За писането. Мемоари на занаята

„Ако нямаш време за четене, значи нямаш време - нито нужните инструменти - и за писане".

През 1999 година Стивън Кинг започва за пише за своя занаят и за своя живот. Към средата на годината претърпява злополука - широко отразена от медиите. През месеците на възстановяването му връзката между писането и живота става за него по-важна от всякога.

Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането" започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери", позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си - как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко: от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите.

Публикувана на части от „Ню Йоркър" и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането" достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот.