Дванайсет странстващи разказа тв.к.

Световно известният автор на романите: „Сто години самота” и „Любов по време на холера”, е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения.

 

  При създаването на „Дванайсет странстващи разказа”, създадени главно през 70-те – 80-ге години на миналия век в края на всеки разказ, авторът слага датата на която ги е създал.

 

Съдържание:

Предговор: Защо дванайсет, защо странстващи и защо разкази

На дъбър час, господин президент

Светица

Самолетът на спящата красавица

Плащат ми да сънувам

„Дойдох само да се обадя по телефона”

Страх през август

Седемнайсет отровени англичани

Щастливото лято на госпожа Форбес

Светлината е като водата

Следата от кръвта ти по снега

 

 

Из „Дойдох само да се обадя по телефона”

 

Тогава нещо щракна в главата на Мария и тя разбра защо жените от автобуса се движат като по дъното на аквариум. Просто бяха натъпкани с успокоителни и този палат на сенките с дебели каменни стени и ледени стълбища бе всъщност клиника за душевноболни. Уплаши се и хукна навън от спалнята, но преди да стигне вратата, една огромна надзирателка я хвана с лапата си и я прикова към земята с ловко движение. Мария се извърна към нея, парализирана от ужас.

- В името на Божията любов - изстена тя. - Кълна се в майка си, че дойдох само да се обадя по телефона.

Достатъчно беше да види лицето й, за да разбере, че няма смисъл да моли това тъпо чудовище. Наричаха я Херкулина заради изключителната сила. Занимаваше сес тежките случаи и две пациентки бяха умрели, удушени от нейните ръце, силни като лапи на полярна мечка, обучена в изкуството да убива по невнимание. Първия път всичко приключи като доказан нещастен случай. Вторият беше по-объркан. Смъмриха Херкулина и я предупредиха, че ще разследват основно следващата й проява. Говореше се, че е заблудена овца от благородническа фамилия с много имена и че е направила съмнителна кариера от неизяснени нещастни случаи в различни лудници в Испания.

Първата нощ се наложи да инжектират на Мария сънотворно, за да заспи. Преди разсъмване се събуди от страстно желание да пуши и се видя със завързани китки и глезени за железните пръчки на леглото. Никой не откликна на виковете й. На сутринта, докато мъжът й в Барселона се чудеше къде е, я намериха припаднала в собствените си секрети и се наложи да я закарат в лечебницата.

Когато дойде на себе си, нямаше представа за времето. Но тогава светът бе море от любов, а до леглото й стоеше огромен старец с лека походка и успокояваща усмивка, който умело й върна желанието за живот. Беше директорът на санаториума.

Преди да промълви нещо друго, дори преди да поздрави, Мария му поиска цигара. Той й я подаде запалена и й подари почти пълен пакет. Мария не сдържа хлипането си.

Превод от испански

Майя Илиева